Паник атики и фибии

Да изпаднеш в паника в повечето случай е част от защитната система на организма. Понякога обаче паниката може да бъде сериозна и да доведе до ирационални страхове и пристъпи. Повечето хора се паникьосват, когато за това има реална причина. Светофарът е зелен, пресичаме улицата, по платното с бърза скорост се приближава автомобил, който не дава признаци, че ще спре. Да изпиташ пристъп на паника в такъв момент е нормално – обръщаме се и побягваме.

Какво се случва обаче, ако човек реагира по такъв начин и в най-обикновени и безопасни ситуации от ежедневието? Или по-лошо – ако изпита паника внезапно, без видима причина? Докато на някои хора им харесва да бъдат стряскани – като феновете на увеселителни влакчета например, ситуацията е съвсем различна, ако човек няма идея защо е уплашен и кога паниката ще си отиде.

Възможно е да се развие фобия почти от всичко, но най-често срещани са фобиите от зъболечение, летене, кръв, социалната фобия (страх от социални контакти) и агорафобията (страх от открити пространства). Когато човек влезе в контакт с обекта на фобията си или разбере, че му предстои такъв контакт, у него моментално се проявяват някои от физическите симптоми на тревожността. Съществува огромен списък с такива симптоми, но различните хора развиват различни реакции.

За много хора е достатъчно просто да избягват причинителя на фобията – човек може да устрои целия си живот така, че никога да не се сблъсква със съответната ситуация или обект. Понякога обаче срещата с обекта на фобията е неизбежна. Игнорирането на зъболекарския кабинет с години може да доведе до редица усложнения и необходимост от спешна помощ. Човек с фобия от кръв все някога ще се пореже, а на социофобът едва ли ще му се размине поне една среща с хора. В такива случаи резултатът често е паника.

Тук думата “често” има ключово значение – паниката не е неизбежна и не винаги е задължително да се прояви. Много хора, страдащи от фобия, изненадват самите себе си, успявайки да “преживеят” неприятна ситуация без обичайните симптоми.

Симптомите на паническия пристъп най-често са: ускорено сърцебиене, затруднено дишане, болка в областта на гръдния кош, изчервяване, потене, гадене, треперене, виене на свят, сухота в устата, необходимост да се посети тоалетната, усещане за отпадналост. Симптомите могат да бъдат толкова силни, че човек да си помисли, че получава удар, което още повече изостря паническия пристъп.

Някои хора усещат реакциите на тялото си толкова неестествени и неконтролируеми, че започват да се възприемат като външни наблюдатели на ситуацията. Въпреки че буквално “напускане на тялото” няма, те разказват за чувство на откъснатост от случващото се, сякаш цялата ситуация е станала нереална. Това усещане се нарича “деперсонализация”. Звучи така сякаш може да облекчи пристъпа, но всъщност го влошава.

Друга група хора получават внезапни панически пристъпи, които понякога се дължат на общата тревожност, чиито симптоми са достигнали своя пик. В определени случаи обаче паническият пристъп изниква буквално “от нищото”. Ако се случи подобно нещо, много често се развива страх от рецидив в същата ситуация, който пък води до развиване на фобия или непрекъснато поддържаща се тревожност.

Някои фобии се срещат по-често от други. Около 10% от хората по света получават пристъпи на фобия от летене, зъболекари или кръв поне веднъж годишно. Това са т.нар. “неусложнени фобии”. Социофобията е по-малко разпространена и засяга около 25 на 1000 души годишно. Агорафобията се проявява при 30 на 1000 човека и се среща два пъти по-често при жените. Паническите разстройства се срещат при 10-30 на 1000 души и отново са по-разпространени при жените.

За да се справи човек с фобията си, на първо място трябва да се опита да излезе от омагьосания й кръг. Има два основни типа упражнения за релаксиране – “направлявана фантазия” и “мускулно разтягане”. Релаксацията не е бързо решение на проблема и се научава с практиката. Можете да се опитате да използвате техниките на релаксиране в ситуация, която принципно изостря фобията, и съзнателно да се стремите да намалите нивото на тревожност. С практиката резултатите би трябвало да се подобряват.

Терапията е комбинирана, медикаменти/изписва се от лекар/ и психотерапия/провежда се от квалифициран психотерапевт/. Имам лични наблюдения от добрия ефект и на иглотерапията като метод за повлияване на острата тревожност. Медикаментите и иглотерапията дават бързо добри резултати при по-леките форми, но съществуват сериозни рискове от поява отново на оплакванията. В някои случаи засегнатите пият медикаменти с години. Психотерапията работи по-бавно, но тя работи с причините, които накратко поясних като личностови причини, а резултата от нея е траен.

СПЕЦИАЛИСТИ

Силвана Дюлгерова
Силвана Дюлгерова
Рена Николова
Рена Николова
Наталия Филипова
Наталия Филипова

КОНТАКТИ

С предварително записване

телефон: 0887 55 12 29
гр. Стара Загора
ул. Васил Левски № 15
© 2018 All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.